ЕСТЕТИКА НА ГОЛОТО ТЯЛО

Ще се опитам да раз-центрирам разсъждението си както върху естетиката на голото тяло в неговата непосредственост, така и върху естетическите моменти на изобразеното голо тяло. За да бъде голото тяло предмет на художествено изображение, то е тъкмо защото в своята непосредственост и натуралност то вече има естетически смисъл. В “Критика на способността за съждение” Кант твърди, че естетическото отношение се изразява в чувството за удоволствие, което получаваме от предмета, но без това удоволствие да е мотивирано от интерес и познание за този предмет. Чистата наслада е безкористна, казва Кант, и е излишно да бъде обременявана от каквато и да е информация за нейния източник. Как обаче да се разграничи чистата наслада от “консуматорската” и “познавателната”? Това означава на голото тяло да бъде гледано не-сексуално и не-порнографски. Извън този контекст голото тяло е само “голо” и “естетично”. За да “видиш” голо тяло или да изпиташ от него “удоволствие” не е необходимо да бъдеш естет. Естетиката е свързана с красотата, а красивото е далеч от анатомията, секса и предлагането на “средства за възпроизводство”. Голото тяло е естетично не само когато то не е сексуален обект, но и когато на него не се гледа преднамерено или с воайорски интерес. “Съждението на вкуса” /пак според Кант/ е израз на спонтанна оценка на красивото, което изключва всяка предварителна нагласа по отношение на неговата “употребимост” във всяко друго отношение. Моментната безкористност при естетическото възприемане на голото тяло не означава пълна незаинтересованост от него /прагматична и познавателна/ в последвалите моменти на това възприятие. Затова и изкуството се опитва да “хване” и изобрази тъкмо това мигновение на голотата, когато тя не е “низвергната” от неестетични подбуди и когато върху нея още не са се насложили неестетични цели. За да е естетично голото тяло трябва да е непосредствено, а не разголващо се, не разсъбличащо се. Дори когато върху него има друга материя, голото тяло остава голо. Любопитен е примерът с Огюст Роден, който прави скулптура на голия Балзак, след което взема един халат, натопява го в гипс и го замята върху вече готовата фигура. Защо Роден не създава своето произведение като “Балзак в халат”? За него е важно да се знае /или само той да знае/, че под халата великият писател е гол. Тук идва и следващия момент от естетиката на голото тяло – то трябва да е живо, независимо доколко е разсъблечено или облечено. В моментите на своята “живост” то може да бъде оценявано като естетично или не. То не може да бъде вечно красиво, веднъж завинаги доставящо чисто удоволствие. Неговата естетичност е като самия живот – с амплитуди, на приливи и отливи, на вдишвания и издишвания. Колкото до мъртвото тяло – то не е предмет на естетическо възприемане, също както и некрофилията не е елемент на естетиката, а на психопатологията.

Разбира се, за да бъде естетично не е достатъчно едно тяло само да бъде голо. Необходимо е неговата голота да удовлетворява и някакъв критерий за красота. Такъв критерий още от античността е хармонията. Най-често хармонията се разбира като вид пропорция, като специфично съотношение на частите и цялото, доставящи удоволствие на възприемащия. Не винаги обаче едно строго пропорционално тяло се възприема като естетично /напр., при културизма/, често дори явни отклонения от пропорциите също могат да създадат впечатление за хармония. Това води до извода, че хармонията е съответствието между “външно” и “вътрешно” красивото, защото тъкмо душевната хармония и нравствените основания на личността могат да преодолеят мимолетността на телесно “съвършеното”. Ако телесно красивото е аморално, то няма как да е естетично, тъй като остава в плен на мигновеното си явяване като красиво, след което се “отдава” на практическата си употреба. Казано иначе, красивото е чисто – не просто “хигиенично”, а чисто като телесна демонстрация и като манифестация на личностни морални устои, които позволяват голото тяло да се явява не като безсрамен показ, а като естетичен обект.

И все пак, защо изкуството (най-вече живописта, но заедно с нея – скулптурата, поезията, прозата; много малко – театърът; съвсем никак – музиката) превръща голотата в предмет на изобразяване? Може би, защото през голото се съзира отвъд него. Не “върху”, защото там са дрехите, не “под”, защото там е анатомията с нейните тъкъни, органи и секрети; а тъкмо “отвъд” – където няма културни наслагвания и биологични подробности.