Оня, който след като е намерена истината, продължава да търси още нещо, той търси лъжата.
Убеждението за самодостатъчност се „подкрепя” от манифести, които произволно интерпретират морални парадигми, свързани с дълга, прошката и вярата. Възраженията срещу тези убеждения в случая са аргументирани от основните положения на хетерономната етика, както и от психологичните последици, до които те могат да доведат.
продължи четенетоРезюме. В работата се дебатират три страни на екзистенциалната проблематизация и реализация на съня. Първата е свързана с особеностите на битието на спящия човек и онтологичния статут на сънищата му. Втората – с осъществяването на съня в разказа за неговото
продължи четенетоI. Увод. В текста, който следва, разбира се, не става въпрос за цялостно и разгърнато експозиране на проблема за съществуването. Ето защо не се налага да се търсят твърде далечни (исторични) и твърде подробни (теоретични) детерминанти за обосноваване на връзката
продължи четенето„Не съдете и няма да бъдете съдени; Не осъждайте и няма да бъдете осъдени; Прощавайте и простени ще бъдете…” (Лук. 6:37) Исторически, прошката е залегнала в основата на човешките взаимоотношения и заема значимо място в културните и религиозни традиции на
продължи четенето1. Пролог, или Светът е всичко, което е налице в киното. 1.1. Този текст е от седем части. Всяка част трябва[ше] да съдържа по един елемент от тримата автори. Написахме „трябва[ше]” по този начин, защото не във всяка част ще
продължи четенетоИграта е толкова “вкоренена” в човешкото съществуване, че то изглежда почти невъзможно без нея. Същевременно, игровото поведение не е спонтанно самоформиращо се, а се култивира – както в индивидуален, така и в социален план. Човек се научава да играе от
продължи четенетоРАЗКАЗ ПО КАРТИНА [април, 2006] Ако не си спомням с чак такава носталгия тези симпатични часове от преди много години, то е защото или уроците бяха прекалено дидактични (от нас – 12-13 годишни хлапета – се искаше да разказваме точно
продължи четенетоПовод за това изложение ми даде една статия на Пол Витц[1], а онова, което ми направи впечатление е, че още в началото авторът прави една интересна уговорка, а именно, че заглавието можело да се стори странно за някого, нещо повече
продължи четенетоВъпросът в заглавието е провокативен повече за спекулативното размишление, отколкото за една методологична систематизация на идеите за времето във философията и науката. Бъдещето определено е модус на времето, но дали всяко време може да се определи като “историческо”. И ако
продължи четенетоРазбирам, че това заглавие е провакитивно, главно заради отпратката си към “Краят на историята” на Фукуяма. Затова още в началото искам да кажа, че “край” и “отказ” от историята не са синоними, главно поради това, че понятието “история” не се
продължи четенето1. Въведение В настоящия доклад ще се опитам само да покажа вечността като привилегия тъкмо на философията, а не на науката. Това ще рече, че тя е „увлекателен повод“ за размишляващия, но – заедно с това – „безплоден казус“ за
продължи четенето